ПООЛЮЛЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; поолюлèя се, -èеш се, мин. св. поолюля̀х се, прич. мин. св. деят. поолюля̀л се, -а се, -о се, мн. поолюлèли се, св., непрех. Олюлявам се малко, леко. Отведнъж Гороломов се поолюля, падна най-напред на колене, после на цялата си страна. Й. Йовков, ПГ, 278. На Горилата му призля. Та някой е боядисал гълъбите му! Като че нещо се скъса в сърцето му, поолюля се и едва не припадна. Кр. Григоров, ОНУ, 139.


Източник: Речник на българския език (онлайн)